ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО

Учебното дело в с. Паталеница води своето начало от глъбините на Възраждането. Първите запазени следи за съществуването на училището намираме в „Историко-географско и статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза” – труд от видния български възрожденец и просветител Стефан Захариев, издаден за първи път във Виена през 1870 г. Това е единственият, най-достоверен документ, който хвърля светлина върху първите стъпки на учебното дело в селото. Данните в този труд са неоспорими. В него е посочено, че през 1865 г. в с. Паталеница съществува училище с 20 ученици. Това обаче не означава, че училището е създадено през същата година. Материалите за написването на труда, по думите на автора, са били готови през 1851 г. и е възможно училищното дело в селото да е започнало през тази година. Освен това ние намерихме информация за училището в Баткунския манастир. Във вестник „Лъча” бр. 845 от 1942 год., в статията „Манастирът Св. Петър и Павел край с. Баткун” пише: ”От край време тук е имало българско тайно килийно училище. Тук са идвали деца на будни българи, като послушници или говедарчета и овчарчета уж на работа само и само да се научат на четмо и писмо от добрите и многобройни монаси.” По всичко изглежда, че образователното дело в района на с.- Паталеница е значително „по-старо” от 150 години.

Един от първите учители в селото е Атанас Кърпелов от Паталеница. В началото обучението е с подчертан килиен характер и се води в единична малка постройка в югозападната част на църквата в центъра на селото /бивша обущарница-сега съборена/. Тук учениците получават четвъртокласно образование, а след това постъпват в манастира „Св. Петър и Павел”, където е имало класно училище.

През 1868 год е построено училище в центъра на селото, по-късно съборено. В него всяко отделение учи в отделна стая. През 1922 год. за първи път тържествено се откриват І и ІІ прогимназиални класове. А на следващата година и ІІІ клас.

Разрастването на селото и увеличаване броя на учениците налага построяването на ново училище. Сегашното училище, заедно с гимнастически/театрален/ салон е построено през 1923 г. На 15.04.1923 г. става тържественото полагане на основния камък на новостроящото се училище. За 8-9 месеца училището е било построено и както се сочи в летописната книга учениците през месец септември-декември са учили в новото училище, което не е било окончателно завършено. Училището заживява своя пълнокръвен живот. През 1924 год. е основано дружество „Младежки червен кръст”. За отпускане на безплатна за бедните ученици е открита ученическа трапезария през 1937 год. През същата годна е основана ученическа кооперация, която осигурява учебни помагала. Към училището има и библиотека с читалня. През 1938 год е основано въздържателно дружество. Много концерти изнася училищният хор.

През 1950 год. са премахнати слетите класове. Същата година е открита и целодневна детска градина. На 15.09.1968 год. е открита новата сграда на целодневна детска градина в селото. Тя е строена от 1958 год. до 1968 год. със средства от самооблагането на жителите на селото.

В Паталеница винаги са работели инициативни за времето си педагогически колективи. Те особено силно се развиват в периода /1958-1983 год./, когато директор на училището е Андрей Андреев. Под негово ръководство и с помощта на учителския колектив училището бележи положителен ръст в своето развитие – както за подобряване на материалната база, така и за усъвършенстване на учебно–възпитателния процес.

През 1961 г. за първи път в училището се открива VІІІ клас. През същата година се взема решение да се направи пристройка на училището и през учебната 1963/1964 година тя е вече факт. В същия период три избени помещения са преустроени в работилници и за първи път се монтират дърводелски машини.

През 1973 г., отново по инициатива на директора, се предприема самооблагане за построяване на парно отопление в училището. Следващата година училището вече има и спортна площадка. Постепенно се оборудват кабинети по биология, физика, химия, два кабинета по български език, по руски език, математика и музика. Подменя се цялото обзавеждане на училището. Следва да се отбележи, че всичко това е постигнато със средства от самооблагане и икономии, както и с активно доброволно участие на много паталенчани.

От август 1983 г. директор на училището е Никола Колев. Голям обем работа бе извършена за честване на 125 год. и 140 год. юбилей на училището. Училището бе изцяло обновено. Бяха подменени всички радиатори с нови. Заменено бе старото осветление с луминисцентно. Стените на учебните стаи и коридорите бяха шпакловани и боядисани с латекс. Доставихме нови шкафове, маси, чинове и столове.

През 2000 г. официално регистрирахме училищното настоятелство. Така започнахме съвършено нов период, през който създадохме условия за по-нататъшно подобряване както на материалната, така и на условията за пълноценна изява на деца и учители. Осъществихме над 25 проекта и издадохме 10 брошури. През 2000 г. Христо Церовски основа първата в страната детска шекспирова театрална школа. Изградихме лятна театрална сцена, оборудвахме кабинет по готварство. Разполагаме с два компютърни кабинета. Открихме историческа сбирка на селото. От 2000 год. в училище започнаха работа уникални школа по иконопис и етнографска работилница. За нашата дейност са заснети филми и предавания от местни и национални телевизии. Много вестникарски и интернет материали са посветени на изявите ни. Училището и село Паталеница станаха известни в цялата страна!

Тези успехи са в основата на факта, че от 2012 год. училището се утвърди като средищно в района на селата Паталеница, Дебръщица, Црънча и Ляхово. От 2012 год. до момента, със съдействието и финансовата подкрепа на община Пазарджик, продължи обновяването на материалната база на училището. Извършихме основен ремонт на цялата сграда и отоплителната инсталация. Подменихме дограмата на училището. Изградени са вътрешни тоалетни. Чрез проекти закупихме оборудване за провеждане на съвременен учебен процес.